Създай си герой

Име: Далине Уинест
Години: 25
Родена: 20.02.1985г. в Литъл Рок, щата Арканзас
Прякори: Дал, Лин, Далин, Дали
Характер: Много свободна и отворена личност. Обича да се забавлява. Пада си лошо момиче.
История: Първата и среща с свръхестественото беше когато бе на тринадесет години.
,,Нощта бе необичайна за това време на годината. Не валеше дъжд. Небето се виждаше ясно. Луната посребряваше игличките на вечнозелените дървета и се криеше от време на време зад някой заблуден самотен облак. Дал беше отишла на екскурзия с класа си. Бяха отишли на хижа. Това трябваше да е най - обикновено пътуване завършващо с много усмивки и радостен смях. Но уви, не стана така.
Времето за типичните лагерни номера започна с изгрева на бялата луна. Никой не подозираше, че ще се случи нещо. Никой освен Далине. Всички момичета от нейната стая излязоха. Тя искаше да отиде с тях. Толкова много искаше да се забавлява. Ала това чувство, това чувство я задържа. Това необичайно чувство се бе окозало нейното спасение. Нейния единствен път за бягство.
Тя лежеше в леглото и гледаше сивия таван. Тогава се чу първия писък. Писък на болка. Писък на страх. Писък който тя веднага позна. Писък казващ и да бяга. Да бяга далеч от това прокълнато място. Сърцето и и казваше да бяга ала не и разума. Разума който накара да превъзмогне страха си. Разума който накара краката и да започнат да слизат бързо по дървените стълби. Разумът накарал я да не издаде и гък.
Пред очите и се беше разкрила най - ужасната гледка. Две момичета лежаха проснати на пода. Лицата им бяха останали със маските на страх и ужас, сърцето бе спряло да тупти, бе спряло да разнася животворната алена кръв по вените им. И тогава тя ги видя. Бяха група облечени в черна кожа мъже и жени. Значи те бяха виновниците за това, но какво правеха тук. Русата жена най - отпред се усмихна. Това обаче не бе дружелябна усмивка. Още по - малко приятелска. Беше усмивката на злото. Усмивката на жаждата за смърт и страх. А очите. Очите бяха черни. Нямаше нищо човешко в тях. Единственото което казваха, бе че са опасни. Тези очи бяха напоени с отровата на мъстта. Отровата на кръвожадността която капеше от тях.
Следващите мигове Дал не помнеше. Съвзе се изплашена насред окърввавената дневна. Над нея стоеше мъж, който и говореше нещо. Нещо която тя не чуваше заради бученето в ушите си. Но очите на мъжа не бяха като тези на русокоската. Те излъчваха добрина, загриженост и и бяха странно познати. Та как нямаше да бъдат. Това бяха очите на вуйчо и..." В този ден целият и приказен свят се обърка. Тя разбра всичко. Разбра и че майка и и баща и са умрели същата вечер заради пожар в къщата им.
Вуйчо и я отгледа. Научи я да бъде съвършен ловец.

Одобрявам се сама!

Какво и да кажа........няма да има полза. Ти си знаеш, че си уникална.
ОДОБРЕНА СИ, естествено

Име: Самър Кейн
Години: 21
Родена: На 22.10 в Ню Орлиънс щата Луизиана, САЩ
Характер: Самър е труден характер.Отстоява свото и живее за момента.Отворена и забавна, като много обича щегите. Понякога е злобна.Мрази самовлюбените и саможиви хора.
Прякори: Самър, Мъри, Мър, САм, САми,
Външен вид:Мелъди изглежда така.
История:Мелъди е родена в семейството на Катрин и Себастия Грей.
Всичко започнало когато младата девойка Катрин (майка и) се вклюбила в Себастиян, който бил пленително красив, но бил издирван ловец. Двамата се виждали около месец и се влюбили един в друг, но Себастият трябвало да си тръгне преди опасноста за Катрин да нарасне. Един ден той разбрал, че момичето е бременно. Той толкова я обичал, но въпреки това знаел, че трябва за я остави и да си замине, защото скоро ще го открият и ще убият и двамата, но любовта била по силна от разума и тя надделяла. Той останал с Катрин, но не събрал сили да и каже за живота си, докато детето им не се родило. Себастиян разбрал, че деветте месеца спокойствие са били план, план който сега щял да се разкрие. Целта била малкото му момиченце - САмър.
Една вечер Себастиян разказал на жена си за себе си, за миналото си и за това което предстои в бъдеще. Въпреки откачената и смахната история Катрин повярвала.Не му била ядосана, че не и е казал дотогава, но се тревожела за детето си.
Когато САмър станала на година, Себастиян знаел, че няма да има още много време. Той толкова много обичал жена си и дъщеря си, че направил всичко за да ги спаси. Склюичл сделка с дявола. Имал 15 години, нито ден повече. Трябвало да отиде в Ада, деня преди рожденния ден на дъщеря си.Трябвалода осигори добро бъдеще на семейството си и на света. Той се отдал на работата си и обучавал дъщеря си.
Когато станала на 10 години тя била научена на някои неща в лова, но веднъж когато бащи и отсъствал не успяла да спаси майка си от двата демона, дошли да убият Катрин. Тогава Себастиян се отказал да тормози детето си, не искал да унищожи животаи.
Следащите 5 години Мелъди била пратена да учи, като баща и я взимал вскеи месец и я местил в ново училище. Той търсил този когото държи сделката му и искал да го убие. Трябвало да има кой да се грижи за дъщеря му.
Деня преди 16 рожден ден на Самър, Себастиян отново събрал сили да разкаже, този път на дъщеря си всичко.Нямало измъкване от това. Така и момичето празнувало рожденния си ден само, отчаяно, в сълзи, като било изпратено от баща си при негова близка приятелка - също ловец.
Мелъди трябвало да продължи сама. Тя отишла да учи в университет и поела по нов път, но въпреки това ужасът не я оставял.
Още помни първия демон който дойде за нея, след като баща и умря. Още помни, как беше безсилна и не можеше да направя нищо - дори и малкото което знаеше. Още помни думите му, помни всичко.... Помни и човекът който я спаси - приятел на баща и който случайно бил наблизо и при когото тя остана, защото нямаше къде да отиде. Той я научи да бъде невероятно добър ловец, като момичето си помагаше от записките на баща си и съществата които той е ловил или проучвал.

Самоодобрявам си се!!!

Одобрена си!